Анонимно
Зад образи различни се прикриваме,
забравили да гледаме в очите,
но искащи отново да откриваме
доброто, затаило се в душите...
Зад думи често искаме да скрием,
че искаме да бъдем и обичани,
а как тогава можем да открием
човек, във който можем да се вричаме?
Зад мислите си често се спотайваме.
И крием ги от другите наоколо,
защото знаем, ах, как много знаем
за болката от хулите жестоки!
Ала, веднъж посмели да изхвръкнем
от клетката на своите представи,
страхът във нас отново се промъква,
че да летим ний просто сме забравили...
28.10.2009
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
