24.01.2008 г., 20:43 ч.

Антистих 

  Поезия » Друга
997 0 10
Стоя на ръба и гледам нагоре.
Нагоре, а не към земята, как е прието.
Стоя на ръба и гледам нагоре.
От много отдавна зове ме небето.

Още от малък да литна мечтая,
мечтата проклета постигнах накрая...

© Черпалто Брадвето Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??