Антистих
Стоя на ръба и гледам нагоре.
Нагоре, а не към земята, как е прието.
Стоя на ръба и гледам нагоре.
От много отдавна зове ме небето.
Още от малък да литна мечтая,
мечтата проклета постигнах накрая...
Нагоре, а не към земята, как е прието.
Стоя на ръба и гледам нагоре.
От много отдавна зове ме небето.
Още от малък да литна мечтая,
мечтата проклета постигнах накрая...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Черпалто Брадвето Всички права запазени
