Аплаузи за хаоса
Часовниците мерят на инат
Отминалите мигове надежда
Весла на лодки непробудно спят –
Единствена посока към копнежност
Шумят листа на цъфнали липи
Красивите цветчета във златисто
Аплаузно въздъхват за мечти
Потънали в дъха на лято чисто
Разстилам по поляните цветя
Опитвам да прикрия сивотата
Създадена от хорските дела
Това ли само можем на земята
Откакто този свят ламти със вой
Трънливи ще са пътищата всички
И няма друг, освен фалшив герой
Ядосани да сме – си е привичка
Боли, ала чувствителност ни липсва
Е, свикнали сме тъй да оцеляваме
Защото лесно е да се приписва
Греховност чужда. Докато си лягаме
Разголваме душичките на други
А нашите – безкрайно им прощаваме
Нали сме по-добри, по-малко луди
Играта ни такава е за жалост
Човешкото във други не намираме
Не сме съзрели собствения хаос
А чуждия охотно аплодираме
© Данаил Таков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Радвам се, че сте тук, Jackie, Вики, Щураче! Тази простотия безгранична е най-големият ни бич! Поздрави!
-
Браво! Абсолютно споделям!
Смятам, че никой не ми е виновен за нищо, ако нещо не ми харесва, то причината то да е така, е изцяло моя. Не е нужно да променям света, достатъчно е да не му позволявам да променя моя свят -
Прекрасно!
-
Всяка строфа тежи на мястото си. Много осъзнатост и мъдрост си вложил. И най-вече истини, от които боли и се забиват като трън по тялото. Формата е безупречна - обожавам акростихове и оригинални структури!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
