Аплаузи за хаоса
Часовниците мерят на инат
Отминалите мигове надежда
Весла на лодки непробудно спят –
Единствена посока към копнежност
Шумят листа на цъфнали липи
Красивите цветчета във златисто
Аплаузно въздъхват за мечти
Потънали в дъха на лято чисто
Разстилам по поляните цветя
Опитвам да прикрия сивотата
Създадена от хорските дела
Това ли само можем на земята
Откакто този свят ламти със вой
Трънливи ще са пътищата всички
И няма друг, освен фалшив герой
Ядосани да сме – си е привичка
Боли, ала чувствителност ни липсва
Е, свикнали сме тъй да оцеляваме
Защото лесно е да се приписва
Греховност чужда. Докато си лягаме
Разголваме душичките на други
А нашите – безкрайно им прощаваме
Нали сме по-добри, по-малко луди
Играта ни такава е за жалост
Човешкото във други не намираме
Не сме съзрели собствения хаос
А чуждия охотно аплодираме
© Данаил Таков All rights reserved.
