Аплодисменти,моля

13.09.2005 г., 21:46 ч.

Поезия

798 0 2

Балетните пантофки на съдбата
са всъщност подпетени и опърпани
и слънцето огрява раните по двете ни.
Съдбата-тази стара вещица
понякога се уморява да ме удря,
и ме захвърля между двата рунда
да се съвзема и да си оближа раните.
Да бях покорна и любезна,
навярно щях да си спестя шамарите,
а не да си ги прося,както казват ми.
Не мога да съм друга-
аз съм себе си.
Изправям се след всеки бой
заради няколкото заблудени,
които още ме обичат.
На полувремето
очи повдигам към небето
и всеки лъч е откровение.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

vesi-lina (Веска Алексиева)

2005-09-14T16:45:56+03:00

Хубаво е и това Заре!Нещо обаче ...по заглавието видях..например би му подхождало..."Не мога да съм друга"Това ми звуча през цялото време!Но ...ти си знаеш!!Поздравче!
Fabiana (Галя Николова)

2005-09-14T00:05:09+03:00

Много е хубаво, Заре,очароваме със силата си и образността си!