Аплодисменти,моля
Балетните пантофки на съдбата
са всъщност подпетени и опърпани
и слънцето огрява раните по двете ни.
Съдбата-тази стара вещица
понякога се уморява да ме удря,
и ме захвърля между двата рунда
да се съвзема и да си оближа раните.
Да бях покорна и любезна,
навярно щях да си спестя шамарите,
а не да си ги прося,както казват ми.
Не мога да съм друга-
аз съм себе си.
Изправям се след всеки бой
заради няколкото заблудени,
които още ме обичат.
На полувремето
очи повдигам към небето
и всеки лъч е откровение.
са всъщност подпетени и опърпани
и слънцето огрява раните по двете ни.
Съдбата-тази стара вещица
понякога се уморява да ме удря,
и ме захвърля между двата рунда
да се съвзема и да си оближа раните.
Да бях покорна и любезна,
навярно щях да си спестя шамарите,
а не да си ги прося,както казват ми.
Не мога да съм друга-
аз съм себе си.
Изправям се след всеки бой
заради няколкото заблудени,
които още ме обичат.
На полувремето
очи повдигам към небето
и всеки лъч е откровение.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Здравка Маринова Всички права запазени
