Sep 13, 2005, 9:46 PM

Аплодисменти,моля

  Poetry
986 0 2
Балетните пантофки на съдбата
са всъщност подпетени и опърпани
и слънцето огрява раните по двете ни.
Съдбата-тази стара вещица
понякога се уморява да ме удря,
и ме захвърля между двата рунда
да се съвзема и да си оближа раните.
Да бях покорна и любезна,
навярно щях да си спестя шамарите,
а не да си ги прося,както казват ми.
Не мога да съм друга-
аз съм себе си.
Изправям се след всеки бой
заради няколкото заблудени,
които още ме обичат.
На полувремето
очи повдигам към небето
и всеки лъч е откровение.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Здравка Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво е и това Заре!Нещо обаче ...по заглавието видях..например би му подхождало..."Не мога да съм друга"Това ми звуча през цялото време!Но ...ти си знаеш!!Поздравче!
  • Много е хубаво, Заре,очароваме със силата си и образността си!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...