22.03.2009 г., 9:43

Апокалипсис

698 1 7

Слънцето кашля уран.
Гняв и тревога изпитвам!
Ще оцелеят ли поне тези,
които събужда?..

Слънцето даже наскоро
ще го превърнат във стока.
Вместо да грее свободно
ще му нахлузят хомот.

Слънцето е много болно.
Вече не се усмихва.
Как искам да го прегърна!
Кой знае какво ни очаква...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Латинка-Златна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви най-сърдечно за коментарите, приятели! Бъдете здрави!

    vega666 (Младен Мисана), поздравление за прекрасното ти представяне в БНР-Хоризонт на 19.04.22 г, а също така за хубавите думи, които каза за литературните сайтове!
  • Много хубав и оригинален стих.
    Благодаря ти, че ми обърна внимание на него, Латинка.
    Багодаря също за осветляващия коментар на моя стих за слънцето, озаглавен "Мисията невъзможна": https://otkrovenia.com/bg/stihove/misiyata-nevyzmojna#comments
  • "Слънцето даже наскоро
    ще го превърнат във стока."
    !!!
  • Каквото и да е слънцето, всеки търси място под него...
  • Слънцето ще оздравее,
    щом ЛАТИНКА-ЗЛАТНА с обичта си го сгрее,
    тогава то ще се засмее
    и облаците от уран ще надживее...!
    Актуален и оригинален стих! ПОЗДРАВИ!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...