Същественото винаги е малко -

           усмивка, жест, докосващ миг,

           избухване на творческия пламък,

           мотивът, който те крепи...

           Опитваме се да градим духа си -

           сред труд и грижи, и мечти.

           С обувките си всеки е нахъсан,

           далечен път да извърви...

           Той страда, ако босите му пръсти

           покрие прах, рани, бодил.

           И като грешен дявол се прекръства,

           щом трябва милост да дари...

           Това обсебващо, огромно чувство,

           разкъсва вътрешния свят.

           Апокалипсис!В битовизма - пусто!

           Там други ценности стоят...

           Не се измерват с власт, с пари и вещи,

           а с миг - като тревичка скрит,

           под скрупулите - вкаменени смешно.

           Човече, ти си прост войник!

           И в тази служба на Живота сложен -

           с обувки или бос, без крак...

           дълга към другите не ще отложиш.

           Бъди добър - до смърт, все пак!