28.03.2020 г., 20:02

Април

785 0 0

С целувката си будиш пустата земя.

Докосваш с длан гальовно всяко малко цвете.

Под пръстите ти цъфват първите цветя,

събудени от сън под снеговете.

 

Април от цветен дъжд,

поляни с маргарити,

чадъри от глухарчета,

свенливи теменуги.

 

Милваш с топъл вятър

брезите и тополите.

Обкичваш всяко клонче

със нежни цветове –

на ябълката в двора и стария бадем.

 

И всяко клонче вдишва,

от този аромат

на люлякови нощи,

омайващи душата

сред този цветен свят.

 

И случва се магията –

топла нежност във вените ни плисва.

във рокля от коприна,

със цветни пеперуди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...