Април завинаги
1.3K
0
0
Днеска е сряда. Шум на терасата.
Домът сякаш увит е със плюш.
Свърши се август - гол и прекрасен.
Трябва ли нещо си още?!
Ягоди късне в мите чиния.
Меки, податливи са устните.
Мерим си времето, не сме от тия,
дето ни назад ни напред им е вкусно.
Нека навек презряло е лято
и небето нека синее.
Гола жената - тиха и свята
радостна нека да пее.
Нека наоколо хризантемени думи
звучат от този сойто е пил...
Веч е септември, а помежду ни
завинаги остава април...
Влюбено нека завинаги гледа
с очите си възрастен мъж.
И от тях нека вали със нега
живителен, напоителен дъжд.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
