Април завинаги

Днеска е сряда. Шум на терасата.

Домът сякаш увит е със плюш.

Свърши се август - гол и прекрасен.

Трябва ли нещо си още?!

Ягоди късне в мите чиния.

Меки, податливи са устните.

Мерим си времето, не сме от тия,

дето ни назад ни напред им е вкусно.

Нека навек презряло е лято

и небето нека синее.

Гола жената - тиха и свята 

радостна нека да пее.

Нека наоколо хризантемени думи

звучат от този сойто е пил...

Веч е септември, а помежду ни

завинаги остава април...

Влюбено нека завинаги гледа

с очите си възрастен мъж.

И от тях нека вали със нега 

живителен, напоителен дъжд.