Априлска закачка

                   Днес сама останах

                                с чуждите куплети,

                  но птиците дойдоха

                               с песни недопети.

                   Дървото се разлиства

                                пак с веселата драка,

                    през зимата чернеят

                                 и все пролетта чакат.

                    Облак чудноват

                                 на демон се преструва,

                    но гратис, без билет

                                  набързо отпътува.

                    След него идва друг

                                  и се разревава,

                    лее едри сълзи,

                                   но след миг престава.

                    Аз искам да тъгувам,

                                    а това си мога.

                     Но те ще се надсмеят

                                    на моята тревога.

                     По-бързо вечерта

                                    да дойде пак с луната

                     и да си прегърна

                                    отдадено тъгата.

                      Но двойката хлапаци

                                     и те луната чакат.

                      На пейката, отсреща,

                                      тъгата ще прецакат.