Априлска закачка
Априлска закачка
Днес сама останах
с чуждите куплети,
но птиците дойдоха
с песни недопети.
Дървото се разлиства
пак с веселата драка,
през зимата чернеят
и все пролетта чакат.
Облак чудноват
на демон се преструва,
но гратис, без билет
набързо отпътува.
След него идва друг
и се разревава,
лее едри сълзи,
но след миг престава.
Аз искам да тъгувам,
а това си мога.
Но те ще се надсмеят
на моята тревога.
По-бързо вечерта
да дойде пак с луната
и да си прегърна
отдадено тъгата.
Но двойката хлапаци
и те луната чакат.
На пейката, отсреща,
тъгата ще прецакат.
© Виолета Томова All rights reserved.
Вили, страхотна си! Благодаря ти 