14.06.2006 г., 10:04  

Архимед - IV

818 0 0

 

Историята пълна е с насилие,

с войни и с варварски дела –

сега воюват римляни в усилие,

да завоюват цялата земя.

 

Отново времената са ни тежки

и Сиракуза вече е в агония –

претапят се съдби човешки,

а боговете гледат ни с ирония,

от върховете светли на Олимп,

как суетим се като мравки глупави,

от страх встревожени в инстинкт,

да браним домове порутени.

 

Как жалко! Липсва тишината

в усилната отбрана на града –

отдадох знания на мойте гръцки братя

и две години чака вън врага.

 

- О, славна Сиракуза! Ти погиваш

и се рушиш под вражеската пика –

по пътя на съдбата си отиваш,

не ще да бъдеш повече велика.

 

Разправяли за мен, че съм разсеян,

професор, що край себе си не вижда -

какво твори се и че съм отвеян,

от науки... Макар, че зло приижда.

 

Но всичко туй неточно е, понеже,

сърце си знае само, как трепери,

от тежка мъка – как ядът го реже,

когато гледа на безумните химери,

невежото човечество що гони,

погубвайки най-светлите идеи

и сътворения... Но, времето се рони,

то в полза е, на низките плебеи.

 

Империя велика те създават,

че Картаген, е вече във упадък –

хиените в едно се съюзяват,

щом в болен лъв, надушат лесен залък.

 

Империя велика – що за слава?

Окръжност малка или пък голяма,

все пак окръжност е – държава,

без граници... Такава няма!

 

Сега, докато нещо си чертая,

на восъчната табла в кабинета,

идея през главата ми минава –

да бъде всякаква война проклета!

 

Да. Рим е силен. Ще ни смаже.

Но, всяка сила се обвързва...

То, времето ще си покаже -

могъществото се разтърсва

и се разклаща от основите,

когато много се разраства...

Там, гдето отшумят пороите,

при слънце, пак трева пораства.

 

- Ах, ето! Битката в града е...

Не падай още, Сиракуза!

Чертая нещо и това е,

което трябва да остане...

 

Войниче! Спри се! Не потъпквай!

Тез кръгове са важно знание...

Недей! С крака си не настъпвай!

Дай само миг... Едно дихание!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...