14.06.2006 г., 10:04  

Архимед - IV

820 0 0

 

Историята пълна е с насилие,

с войни и с варварски дела –

сега воюват римляни в усилие,

да завоюват цялата земя.

 

Отново времената са ни тежки

и Сиракуза вече е в агония –

претапят се съдби човешки,

а боговете гледат ни с ирония,

от върховете светли на Олимп,

как суетим се като мравки глупави,

от страх встревожени в инстинкт,

да браним домове порутени.

 

Как жалко! Липсва тишината

в усилната отбрана на града –

отдадох знания на мойте гръцки братя

и две години чака вън врага.

 

- О, славна Сиракуза! Ти погиваш

и се рушиш под вражеската пика –

по пътя на съдбата си отиваш,

не ще да бъдеш повече велика.

 

Разправяли за мен, че съм разсеян,

професор, що край себе си не вижда -

какво твори се и че съм отвеян,

от науки... Макар, че зло приижда.

 

Но всичко туй неточно е, понеже,

сърце си знае само, как трепери,

от тежка мъка – как ядът го реже,

когато гледа на безумните химери,

невежото човечество що гони,

погубвайки най-светлите идеи

и сътворения... Но, времето се рони,

то в полза е, на низките плебеи.

 

Империя велика те създават,

че Картаген, е вече във упадък –

хиените в едно се съюзяват,

щом в болен лъв, надушат лесен залък.

 

Империя велика – що за слава?

Окръжност малка или пък голяма,

все пак окръжност е – държава,

без граници... Такава няма!

 

Сега, докато нещо си чертая,

на восъчната табла в кабинета,

идея през главата ми минава –

да бъде всякаква война проклета!

 

Да. Рим е силен. Ще ни смаже.

Но, всяка сила се обвързва...

То, времето ще си покаже -

могъществото се разтърсва

и се разклаща от основите,

когато много се разраства...

Там, гдето отшумят пороите,

при слънце, пак трева пораства.

 

- Ах, ето! Битката в града е...

Не падай още, Сиракуза!

Чертая нещо и това е,

което трябва да остане...

 

Войниче! Спри се! Не потъпквай!

Тез кръгове са важно знание...

Недей! С крака си не настъпвай!

Дай само миг... Едно дихание!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...