Аритмия
А Р И Т М И Я
Ще легна като тежък сноп пшеница
в самия край на жътвената нива,
когато с писък див ранени птици
обагрят с капки кръв небето сиво.
Днес в ловните полета канонадно,
през мерници последен моден писък
човеците се забавляват жадно,
а ЕКО-то и Господ го отписа...
Земята трепна пак хемоглобинно,
а моят пулс в аритмия застива:
Разплакани деца преливат вино
в душата ми – опъната тетива.
*****
Житце ще подам на всички птици млади
под купола на храма и под кръста,
а като срещна други лешояди –
в зениците им ще си видя ръста.
21. 10. 2010 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Христов Всички права запазени
