Арката към Бог и вечността
Свещено слово в тихата забрава.
Мигът, най-ярката във Космоса звезда,
изгрява тихо и завинаги остава
смисъл в тайната на вечността.
Ъглови кутии с тъжни спомени,
лира, плачеща в световната тъма.
Ъгловати мисли, от мига прогонени,
тайно се пронизват във нощта.
Екстазен миг във тихата забрава.
Ден, родил се в тайна тишина,
огрява утрото и бързо заживява.
Бог е всяка тиха добрина.
Ранени сърца от светската поквара
оздравяват в свойта силна доброта.
Тайно затуптяват и остават вяра –
арката към Бог и вечността.
Дарина Дикова, 20.05.2024 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дикова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
