Аромат на жена
Въздухът мирише на любов,
с твоя аромат наситен,
отдалече чувам твоя зов -
в любовта си ненаситен,
за тебе тръгвам аз на лов.
Аромата на желаната жена
вдъхвам с ноздри разширени,
пламвам аз от страст сега -
ще се пръснат мойте вени!
В тях кръвта ще запулсира
от желанието бясно
и ето, чак дъхът ми спира -
искам те сега, не е ли ясно!
Място аз не си намирам
от аромата на жена желана
и пред нищо вече не се спирам -
защо човъркаш стара рана!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Колев Всички права запазени
