Въздухът мирише на любов,
с твоя аромат наситен,
отдалече чувам твоя зов -
в любовта си ненаситен,
за тебе тръгвам аз на лов.
Аромата на желаната жена
вдъхвам с ноздри разширени,
пламвам аз от страст сега -
ще се пръснат мойте вени!
В тях кръвта ще запулсира
от желанието бясно
и ето, чак дъхът ми спира -
искам те сега, не е ли ясно!
Място аз не си намирам
от аромата на жена желана
и пред нищо вече не се спирам -
защо човъркаш стара рана!
© Александър Колев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
