Въздухът мирише на любов,
с твоя аромат наситен,
отдалече чувам твоя зов -
в любовта си ненаситен,
за тебе тръгвам аз на лов.
Аромата на желаната жена
вдъхвам с ноздри разширени,
пламвам аз от страст сега -
ще се пръснат мойте вени!
В тях кръвта ще запулсира
от желанието бясно
и ето, чак дъхът ми спира -
искам те сега, не е ли ясно!
Място аз не си намирам
от аромата на жена желана
и пред нищо вече не се спирам -
защо човъркаш стара рана!
© Александър Колев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
