11.09.2022 г., 9:14 ч.

Арт 

  Поезия » Хумористична
321 3 8

Рекох да почистя печката, че яко

взе да намирисва на горяло мляко.

Ама гъба няма. Верото не стигна.

Скоро ги използвах, точно по Великден...

То и оттогава млякото ме чака, 

помня, че го топлих за към козунака.

Нищо страшно, мъж ми няма да усети!

Докат' влезе тука, печката ще свети.

Пък и през пердето много се не вижда. 

Беше сняг дантела, ма го цапах трижди. 

Първи път ми цопна в супата черпакът, 

някак отвисоко... Май го бутнах с лакът.

Хубаво не сложих всичките домати, 

щеше да е адски супа-атентатът! 

Втори път пасирах смути с боровинки. 

Мале, като хвръкна! Приказна картинка...

Сийка от пазара каза, че са здраве —

с толкоз витамини, суперсили дават! 

Най-накрая торта хванах се да мажа,

та у Инстаграма фото да покажа.

Блатът ми се срути, кремът взе, че плисна.

Цял импресионизъм на пердето висна.

Знам от леля Ценка — фината дантела

нежно да я пипам, хич да не избелвам...

Ако таз' пералня някак я съсипе?

Я, да не рискувам. Винце ще си сипя. 

То пердето арт е! Че и с витамини! 

По-добре до него бързо да се снимам.

Печката се вижда! Нищо, ще я резна... 

(Като я изтъркам, в кадъра ще влезне.) 

Веро все ще купя, може да потрае. 

Селфито ъплоудвам, всички да ме знаят! 

 

Тюх, че съм работна. Цял следобед мина

в  тая пуста кухня. Я, да си почина... 

© Пепа Петрунова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??