Арт
Рекох да почистя печката, че яко
взе да намирисва на горяло мляко.
Ама гъба няма. Верото не стигна.
Скоро ги използвах, точно по Великден...
То и оттогава млякото ме чака,
помня, че го топлих за към козунака.
Нищо страшно, мъж ми няма да усети!
Докат' влезе тука, печката ще свети.
Пък и през пердето много се не вижда.
Беше сняг дантела, ма го цапах трижди.
Първи път ми цопна в супата черпакът,
някак отвисоко... Май го бутнах с лакът.
Хубаво не сложих всичките домати,
щеше да е адски супа-атентатът!
Втори път пасирах смути с боровинки.
Мале, като хвръкна! Приказна картинка...
Сийка от пазара каза, че са здраве —
с толкоз витамини, суперсили дават!
Най-накрая торта хванах се да мажа,
та у Инстаграма фото да покажа.
Блатът ми се срути, кремът взе, че плисна.
Цял импресионизъм на пердето висна.
Знам от леля Ценка — фината дантела
нежно да я пипам, хич да не избелвам...
Ако таз' пералня някак я съсипе?
Я, да не рискувам. Винце ще си сипя.
То пердето арт е! Че и с витамини!
По-добре до него бързо да се снимам.
Печката се вижда! Нищо, ще я резна...
(Като я изтъркам, в кадъра ще влезне.)
Веро все ще купя, може да потрае.
Селфито ъплоудвам, всички да ме знаят!
Тюх, че съм работна. Цял следобед мина
в тая пуста кухня. Я, да си почина...
© Пепа Петрунова All rights reserved.
