Nevium (Нина Чалъкова)
189 282
3.01.2020 г., 0:15 ч.

As 

  Поезия » Свободен стих, Друга
1001 2 2

Студена утопия.

Държеше душата ми в ръцете си,

галеше я със синьо-белите си пръсти,

очертаваше кръгове, навярно това бе игра,

как така случи се - да не зная правилата.

Пееше за ледени брегове, обсипани с цветя,

от деца, чиито сърца бивали разбити след война;

разказваше за отдавна отишли си крале,

и техните синове, докато разресваше

със сърпове спомените, които бяха ми останали,

скрити зад последната врата;

те, макар до горе потънали в скреж,

не бяха попили от студа нито капка

от смъртния копнеж.

© Нина Чалъкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??