As
Студена утопия.
Държеше душата ми в ръцете си,
галеше я със синьо-белите си пръсти,
очертаваше кръгове, навярно това бе игра,
как така случи се - да не зная правилата.
Пееше за ледени брегове, обсипани с цветя,
от деца, чиито сърца бивали разбити след война;
разказваше за отдавна отишли си крале,
и техните синове, докато разресваше
със сърпове спомените, които бяха ми останали,
скрити зад последната врата;
те, макар до горе потънали в скреж,
не бяха попили от студа нито капка
от смъртния копнеж.
© Нина Чалъкова All rights reserved.
