14.11.2015 г., 19:30

атака

946 0 8

донеси ми от всичко по малко

съвършенство ми дай
несъвършен съм
безкраен и див
дай ми покой
влей във вените тишина
блаженство и забрава...
небеса 
дъждове
бури
бъди ми дъга
заваля
есен е
***
чадър
дъжд
заплаха
кървава баня
Париж
хуманност
въпроси...много въпроси....
времето спря...
търсим се тревожни
махаме граници
живеят в нас...
кървав терор
плаче Европа,
тъгувам и аз
светът стана друг
***
имаме ли време да търсим отговори?
ще тръгнем ли мирно по булевардите?
къде сте, хора?
***
интроверт
мразя ги...
това ме смразява
обещавах си да започвам 
все отначало
звъняха фанфари
птици летяха
изгреви
залези
светлина
зарева и пожари
земята гори
няма правила
хаос от думи в моята глава
разплитам чорап...
търся същността
не бързам
пропусна ли нещо, 
нова беда
не отлагай
новините не гледай,
вещаят зли времена


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Добрин Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не всеки може така да предаде таково събитие...
  • Dimitrov67 (Валери Димитров), Касандра съществува под друго име
    "13 ноември
    Добро утро и днес! Не ме е страх да посрещна петък 13-ти, страх ме да не се случи нещо, че да не посрещна събота 14-ти...". тежка нощ беше. съобщиха ми, че на концерта е загинал мой колега и приятел. на 14 разбрах, че там е била и дъщеря ми. измъкнали са я ранена.
    удариха Париж, сърцето на Европа. познавам лицата му. обичам го.
  • Мисли на хуманист! Посягайки на Париж, посегнаха на всичко човешко - на красотата, свободата на личността, на любовта и романтиката. Никой не трябва да бъде равнодушен и дълбоко се надявам да е така!
  • Споделям! Тъжно е...
  • "имаме ли време да търсим отговори?
    ще тръгнем ли мирно по булевардите?
    къде сте, хора?"

    Замисляща, силна творба...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...