Nov 14, 2015, 7:30 PM

атака

  Poetry » Other
944 0 8

донеси ми от всичко по малко

съвършенство ми дай
несъвършен съм
безкраен и див
дай ми покой
влей във вените тишина
блаженство и забрава...
небеса 
дъждове
бури
бъди ми дъга
заваля
есен е
***
чадър
дъжд
заплаха
кървава баня
Париж
хуманност
въпроси...много въпроси....
времето спря...
търсим се тревожни
махаме граници
живеят в нас...
кървав терор
плаче Европа,
тъгувам и аз
светът стана друг
***
имаме ли време да търсим отговори?
ще тръгнем ли мирно по булевардите?
къде сте, хора?
***
интроверт
мразя ги...
това ме смразява
обещавах си да започвам 
все отначало
звъняха фанфари
птици летяха
изгреви
залези
светлина
зарева и пожари
земята гори
няма правила
хаос от думи в моята глава
разплитам чорап...
търся същността
не бързам
пропусна ли нещо, 
нова беда
не отлагай
новините не гледай,
вещаят зли времена


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Добрин Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не всеки може така да предаде таково събитие...
  • Dimitrov67 (Валери Димитров), Касандра съществува под друго име
    "13 ноември
    Добро утро и днес! Не ме е страх да посрещна петък 13-ти, страх ме да не се случи нещо, че да не посрещна събота 14-ти...". тежка нощ беше. съобщиха ми, че на концерта е загинал мой колега и приятел. на 14 разбрах, че там е била и дъщеря ми. измъкнали са я ранена.
    удариха Париж, сърцето на Европа. познавам лицата му. обичам го.
  • Мисли на хуманист! Посягайки на Париж, посегнаха на всичко човешко - на красотата, свободата на личността, на любовта и романтиката. Никой не трябва да бъде равнодушен и дълбоко се надявам да е така!
  • Споделям! Тъжно е...
  • "имаме ли време да търсим отговори?
    ще тръгнем ли мирно по булевардите?
    къде сте, хора?"

    Замисляща, силна творба...

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...