Ататюрк
Ататюрк.
Колко ли пък да е тюрк.
Щом погледне ни със синия си взор,
Някак си помислям: ах, какъв позор,
Да беше той един викѝнг
или пък друг от някъде си кинг,
че да коли, разорява българин, арменец
с правото на русите коси.
Като от жито. Ах!
А той пък - тюрк.
Даже Ататюрк!
Но рус и синеок, от Анадола,
другари, много ви се моля,
ако ще ме убива някой,
поне да е от род познатъй....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анани Ананиев Всички права запазени
