Атлас

30.09.2020 г., 14:03 ч.

Поезия » Друга

162 0 0

Атлас

Като Атлас умората помъкнал –

огромна като цялата Земя –

вървя самичък тъжен и замръкнал

едва провлачващ восъчни крака...

Студено грее върху мен Луната

привързана за луниия харман,

потръпвам чак от мисълта позната:

и този ден откъснах неразбран...

Възможно ли е аз да съм направен

да кажем: сам от антивещество –

та затова любов не ме огрява

в очите на любимо същество!...

29.09.2020.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.