Атлас

Sep 30, 2020, 2:03 PM

Poetry » Other

213 0 0

Атлас

Като Атлас умората помъкнал –

огромна като цялата Земя –

вървя самичък тъжен и замръкнал

едва провлачващ восъчни крака...

Студено грее върху мен Луната

привързана за луниия харман,

потръпвам чак от мисълта позната:

и този ден откъснах неразбран...

Възможно ли е аз да съм направен

да кажем: сам от антивещество –

та затова любов не ме огрява

в очите на любимо същество!...

29.09.2020.

Please sign in with your account so you can comment and vote.