25.10.2013 г., 10:12 ч.

Атомът на времето 

  Поезия » Философска
5.0 / 2
672 0 6

АТОМЪТ НА ВРЕМЕТО

 

За нас какво е времето, се питам:

Секунди, часове, години.

Възможно ли е в неговия ритъм

Да включим своите машини?

 

Разсичам го на хиляди съставки,

Аз в него дишам и живея.

Не е пригодно към поправки,

Но пак на люлката му се люлея.

 

Аз в него се изгубвам и потъвам,

Обезличавам се, ала вървя напред,

Във времето си се препъвам,

Но всичко друго, сякаш, е наред.

 

Аз като атом съм в това пространство

И споря с ритъма на свойто време.

Посредством спречки, запознанства

В живота търся вечните му теми.

 

И, все пак, с кой съм аз съизмерим –

Със времето или пък то със мене?

Дали ще можем дълго да дружим

Или то в себе си ще ме приеме?

 

1980

© Динко Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Живота си препъвах в гордостта. Пиян се олюляваше – от страсти. Душата ми политаше в калта... След в...
  • За зетя ли?...Бе малко смотан пада - култура липсва му, фасон, финес... Но Мимето без него пък ще ст...
  • Не мога да те пусна и не искам. Не зная как без теб да продължа. Очите си затварям... стискам, стиск...

Още произведения »