Атомът на времето
АТОМЪТ НА ВРЕМЕТО
За нас какво е времето, се питам:
Секунди, часове, години.
Възможно ли е в неговия ритъм
Да включим своите машини?
Разсичам го на хиляди съставки,
Аз в него дишам и живея.
Не е пригодно към поправки,
Но пак на люлката му се люлея.
Аз в него се изгубвам и потъвам,
Обезличавам се, ала вървя напред,
Във времето си се препъвам,
Но всичко друго, сякаш, е наред.
Аз като атом съм в това пространство
И споря с ритъма на свойто време.
Посредством спречки, запознанства
В живота търся вечните му теми.
И, все пак, с кой съм аз съизмерим –
Със времето или пък то със мене?
Дали ще можем дълго да дружим
Или то в себе си ще ме приеме?
1980
© Динко All rights reserved.
