dinko1963 (Динко)
92 446
Oct 25, 2013, 10:12 AM

Атомът на времето 

  Poetry » Phylosophy
671 0 6

АТОМЪТ НА ВРЕМЕТО

 

За нас какво е времето, се питам:

Секунди, часове, години.

Възможно ли е в неговия ритъм

Да включим своите машини?

 

Разсичам го на хиляди съставки,

Аз в него дишам и живея.

Не е пригодно към поправки,

Но пак на люлката му се люлея.

 

Аз в него се изгубвам и потъвам,

Обезличавам се, ала вървя напред,

Във времето си се препъвам,

Но всичко друго, сякаш, е наред.

 

Аз като атом съм в това пространство

И споря с ритъма на свойто време.

Посредством спречки, запознанства

В живота търся вечните му теми.

 

И, все пак, с кой съм аз съизмерим –

Със времето или пък то със мене?

Дали ще можем дълго да дружим

Или то в себе си ще ме приеме?

 

1980

© Динко All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Написано на 17 години? - Нямам думи!
  • Много зряло за тогавашната ти възраст, без младежки наивитет!
    Хареса ми!
  • права си, Ели: един бял косъм се равнява на едно силно преживявяне. но се чудя, защо някои си боядисват косите?
  • Чудесна философия!
  • Мерси! тогава бях на 17. радвам се, че още е актуално.
  • Много смислен стих Динко! Философски поглед! Поздрав!
Random works
: ??:??