2.03.2019 г., 18:56

Au revoir

1.7K 13 31

 

Не капка дъжд,

а мръсен отпечатък

по счупено и кърваво стъкло...

Животът с теб

е миг безумно кратък.

Леглото ти е ничие легло.

 

Перон на гара.

Всички отпътуват.

Отиват си.

Оставам само аз.

Отдавна съвестта ми не пирува.

Заседна вътре залък. Няма глас.

 

Навън е зима.

Времето е спряло.

Вина ли?

Не...

Животът бе суров.

Събличам тихо

земното си тяло,

щом вътре няма

капчица любов...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Толкова голяма близост усещам, дори в начина по който подреждаш думите си в прегръдката на мисълта и чувствата си, отговаряйки на моя коментар, сякаш аз се оглеждам в това огледало! Дъщеря ми е стрелец като тебе, но сме доста различни и разминаващи се... Бих искала да имам даровито дете като теб! Може би това се осъществява в лицето на сина ми, който завърши акустично инженерство в Англия и вече има издаден албум в Испания с авторска електронна музика.
    Нека денят те прегърне заедно с мен, талантливо дете! Обичам те!
  • Казват, че числото три е първото хармонично и завършено число; че носи със себе си равновесие и пълнота... Виждаш ли, любима, колко си специална. Моята трета прекрасна Мария. Кой има нужда от повече? Душата ми те е прегърнала вече, но те прегръщам отново... и отново...

    Таня, благодаря и на теб, че си тук!
    Нека неделята ти бъде истински вълшебна!

    Присъствието и на двете ви е много скъпо за мен.
  • Пропуснала съм това бисерче, Яничко, но днес му се радвам, защото големите вълни на таланта ти го изхвърлиха от морето на твоята чувственост точно тук и сега, а аз му се радвам и ме залива нестихваща емоционална наслада!
    Вече ще се подписвам така:
    С много обич - твоята трета Мария!
  • Поезия!!!
  • Благодаря ти, Ангелче.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...