Au revoir
Не капка дъжд,
а мръсен отпечатък
по счупено и кърваво стъкло...
Животът с теб
е миг безумно кратък.
Леглото ти е ничие легло.
Перон на гара.
Всички отпътуват.
Отиват си.
Оставам само аз.
Отдавна съвестта ми не пирува.
Заседна вътре залък. Няма глас.
Навън е зима.
Времето е спряло.
Вина ли?
Не...
Животът бе суров.
Събличам тихо
земното си тяло,
щом вътре няма
капчица любов...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
Душата ми те е прегърнала вече, но те прегръщам отново... и отново...