Mar 2, 2019, 6:56 PM

Au revoir

  Poetry » Love
1.7K 13 31

 

Не капка дъжд,

а мръсен отпечатък

по счупено и кърваво стъкло...

Животът с теб

е миг безумно кратък.

Леглото ти е ничие легло.

 

Перон на гара.

Всички отпътуват.

Отиват си.

Оставам само аз.

Отдавна съвестта ми не пирува.

Заседна вътре залък. Няма глас.

 

Навън е зима.

Времето е спряло.

Вина ли?

Не...

Животът бе суров.

Събличам тихо

земното си тяло,

щом вътре няма

капчица любов...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Толкова голяма близост усещам, дори в начина по който подреждаш думите си в прегръдката на мисълта и чувствата си, отговаряйки на моя коментар, сякаш аз се оглеждам в това огледало! Дъщеря ми е стрелец като тебе, но сме доста различни и разминаващи се... Бих искала да имам даровито дете като теб! Може би това се осъществява в лицето на сина ми, който завърши акустично инженерство в Англия и вече има издаден албум в Испания с авторска електронна музика.
    Нека денят те прегърне заедно с мен, талантливо дете! Обичам те!
  • Казват, че числото три е първото хармонично и завършено число; че носи със себе си равновесие и пълнота... Виждаш ли, любима, колко си специална. Моята трета прекрасна Мария. Кой има нужда от повече? Душата ми те е прегърнала вече, но те прегръщам отново... и отново...

    Таня, благодаря и на теб, че си тук!
    Нека неделята ти бъде истински вълшебна!

    Присъствието и на двете ви е много скъпо за мен.
  • Пропуснала съм това бисерче, Яничко, но днес му се радвам, защото големите вълни на таланта ти го изхвърлиха от морето на твоята чувственост точно тук и сега, а аз му се радвам и ме залива нестихваща емоционална наслада!
    Вече ще се подписвам така:
    С много обич - твоята трета Мария!
  • Поезия!!!
  • Благодаря ти, Ангелче.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...