Не капка дъжд,
а мръсен отпечатък
по счупено и кърваво стъкло...
Животът с теб
е миг безумно кратък.
Леглото ти е ничие легло.
Перон на гара.
Всички отпътуват.
Отиват си.
Оставам само аз.
Отдавна съвестта ми не пирува.
Заседна вътре залък. Няма глас.
Навън е зима.
Времето е спряло.
Вина ли?
Не...
Животът бе суров.
Събличам тихо
земното си тяло,
щом вътре няма
капчица любов...
© Яна All rights reserved.
Нека денят те прегърне заедно с мен, талантливо дете! Обичам те!