15.02.2007 г., 21:48

Аудио

1.3K 0 1
декоративен и феноменален
брутален, финален.

Върни се! Недей...
Къде си? Гласът ми, защо ме напусна?
Къде сте? Думите..
Къде си?
Къде?

И тихо, тихо, тихо - оглушах ли?
Или все пак шумът внезапно спря?
Или звукът във времето умря?

Издигна се, протегна се, запя.

Изчезна.
Къде си?
Умря.

дезинфекциран, обезопасен.
кален, запален, изстинал във мен.

Махни се! Върни се! Иди! Остани!
Вечно, навсякъде звучи и пламти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Фредерик Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...