23.08.2018 г., 19:57

Аванта

2.6K 11 24

И в нашето градче светът похлопа –

оправиха запуснатия парк

с финансова подкрепа от Европа:

настлаха нов, модерен камънак,

 

започнаха петунии да сеят,

монтираха работеща чешма,

направиха и кучешка алея

и сложиха торбички за лайна –

 

та щом из парка с песа се заклатиш

и песът пусне бомба изотзад,

една торбичка да си дръпнеш гратис

и там да пъхнеш кучия крокант.

 

Пък хубава проклетата торбичка –

оранжева, с печат „Проект на ЕС”,

с картинка – куче, клекнало в тревички...

Аз нямам куче, но си дръпнах шест –

 

за винтове, за гайки и пластини,

жената взе си две за джунджурляк,

в едната вчера си набрах малини –

ще ида утре да си дръпна пак.

 

И други хора гледам, че си вземат –

кой пет, кой десет, кой пък цял вързоп;

съседът ги използва за калеми

и в тях разсажда тиквички и боб,

 

за пуйките си взема дядо Нестор

и в тях им сипва жито и нахут;

в училище учителката често

ги ползва за часа по ръчен труд;

 

закуска може вътре да си сложиш –

домати, хляб и стръкче лук зелен,

подарък да направиш също може

на някой за рождения му ден...

 

И вече си представяхме как кметът

ще псува, че сме кофти мат’риял

и всичко сме съсипали, което

под форма на проекти ни е дал,

 

обаче Пешо минал отзарана

край кмета, и видял на ранина

как кметът тайно уплътнява джама

с оранжеви торбички за лайна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емрих Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...