6.12.2018 г., 8:48  

Автобиографично

556 0 0

Години поживях немалко,
достигайки до възраст средна.
Допусках грешки - много, малко -
белязвайки годината поредна.

 

Успехи също имам, както всеки.
Изучих се, създадох дом.
Деца отгледах с доста мъки -
годините отминаха бегом.

 

Познах любов, познах и самотата.
Познах и радост, също доста скръб.
Познах и хубост, познах и гнусотата.
препъвах се и падах, но никога по гръб.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Минко Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...