Години поживях немалко,
достигайки до възраст средна.
Допусках грешки - много, малко -
белязвайки годината поредна.
Успехи също имам, както всеки.
Изучих се, създадох дом.
Деца отгледах с доста мъки -
годините отминаха бегом.
Познах любов, познах и самотата.
Познах и радост, също доста скръб.
Познах и хубост, познах и гнусотата.
препъвах се и падах, но никога по гръб.
© Минко Андонов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
