15.01.2007 г., 14:27 ч.

АВТОБИОГРАФИЯ 

  Поезия
919 0 15

Сутрин рано разплитам косите
на немирните, светли жита.
Реше острия гребен на дните
безпорядъка в мойта душа.


Вчесва строго тревите в полето,
слага всичко в безупречен ред.
Но защо ли във мене детето
е понякога тъжен поет?


Във реда не намирам утеха.
Подарявам ненужни неща.
Вчера дадох на скитника дреха
от парчета съшита дъга.

 

Димитрия Чакова

 

© Димитрия Чакова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??