5.12.2008 г., 21:13

Автобиография

916 0 4

Аз съм фурия,обсипвам със звезден прах небесата.

Аз съм и муза, а всъщност да бъда вярна не мога.

Аз съм богиня, на Зевса великия бог дъщерята.

Аз съм стихия,отпила от изобилието на рога.

Аз съм стръвница, по цял ден кръстосвам гората

и младите момци със песни кръшни омайвам

и после без жалост забивам в сърцата стрелата,

в мен няма душа... дори не се и разкайвам.

Аз съм свещта в ураганния вятър нестихващ.

Аз не угасвам, пожарища правя, изпепелявам.

Аз съм и болест, навсякъде чума разсипвам.

Аз съм чудовище и всичко във мен е измама.

Ах, как ми се иска да бях подобна фурия,

вместо наивна до болка и смъртно ранена,

вместо аз да повличам, мен ме повлече стихия

и вече не зная коя съм... но все пак те обичам.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Кацарска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...