5.12.2008 г., 21:13 ч.

Автобиография 

  Поезия » Бели стихове
748 0 4

Аз съм фурия,обсипвам със звезден прах небесата.

Аз съм и муза, а всъщност да бъда вярна не мога.

Аз съм богиня, на Зевса великия бог дъщерята.

Аз съм стихия,отпила от изобилието на рога.

Аз съм стръвница, по цял ден кръстосвам гората

и младите момци със песни кръшни омайвам

и после без жалост забивам в сърцата стрелата,

в мен няма душа... дори не се и разкайвам.

Аз съм свещта в ураганния вятър нестихващ.

Аз не угасвам, пожарища правя, изпепелявам.

Аз съм и болест, навсякъде чума разсипвам.

Аз съм чудовище и всичко във мен е измама.

Ах, как ми се иска да бях подобна фурия,

вместо наивна до болка и смъртно ранена,

вместо аз да повличам, мен ме повлече стихия

и вече не зная коя съм... но все пак те обичам.

 

© Камелия Кацарска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??