Аз съм фурия,обсипвам със звезден прах небесата.
Аз съм и муза, а всъщност да бъда вярна не мога.
Аз съм богиня, на Зевса великия бог дъщерята.
Аз съм стихия,отпила от изобилието на рога.
Аз съм стръвница, по цял ден кръстосвам гората
и младите момци със песни кръшни омайвам
и после без жалост забивам в сърцата стрелата,
в мен няма душа... дори не се и разкайвам.
Аз съм свещта в ураганния вятър нестихващ.
Аз не угасвам, пожарища правя, изпепелявам.
Аз съм и болест, навсякъде чума разсипвам.
Аз съм чудовище и всичко във мен е измама.
Ах, как ми се иска да бях подобна фурия,
вместо наивна до болка и смъртно ранена,
вместо аз да повличам, мен ме повлече стихия
и вече не зная коя съм... но все пак те обичам.
© Камелия Кацарска Всички права запазени