Dec 5, 2008, 9:13 PM

Автобиография

919 0 4

Аз съм фурия,обсипвам със звезден прах небесата.

Аз съм и муза, а всъщност да бъда вярна не мога.

Аз съм богиня, на Зевса великия бог дъщерята.

Аз съм стихия,отпила от изобилието на рога.

Аз съм стръвница, по цял ден кръстосвам гората

и младите момци със песни кръшни омайвам

и после без жалост забивам в сърцата стрелата,

в мен няма душа... дори не се и разкайвам.

Аз съм свещта в ураганния вятър нестихващ.

Аз не угасвам, пожарища правя, изпепелявам.

Аз съм и болест, навсякъде чума разсипвам.

Аз съм чудовище и всичко във мен е измама.

Ах, как ми се иска да бях подобна фурия,

вместо наивна до болка и смъртно ранена,

вместо аз да повличам, мен ме повлече стихия

и вече не зная коя съм... но все пак те обичам.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия Кацарска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...