Авторово стихотворение
В изящен стил и пълна рима
разбирам мъдрия подтекст
от словото неповторимо
на този наш добър поет.
Поемам път из джунгла тиха
и всеки, който го чете,
прехласва се и се усмихва
с наивността си на дете.
Не го разбирам... И защо ли
не ми допада всеки път
чета ли книжните му коли
на хола в полутъмен кът?
Ами защото всяка строфа,
изчистена от груба реч,
залива ме с вода от кофа
и аз проглеждам надалеч
през джунглите от каламбури,
за да съзра онуй дърво,
което в паметта да тури
на Ботев пачето перо –
хайдушкото! Да ме облъхне
на българско вековен дъб
от корените, чак до върха
и да опра на него гръб.
© Иван Христов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Стойностен стих!
-
Харесва ми. Финала ти осмисля цялото стихотворение.
-
Оооо, БРАВО!!!
"да съзра онуй дърво,
което в паметта да тури
на Ботев пачето перо,
хайдушкото! Да ме облъхне
на българско вековен дъб
от корените, чак до върха
и да опра на него гръб."
!!!
Поздравления, Иване!!! -
Хареса ми!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
вам! Поздрави от мен и хубав ден!