4.09.2014 г., 11:13 ч.  

Авторово стихотворение 

  Поезия » Гражданска
366 1 5

В изящен стил и пълна рима
разбирам мъдрия подтекст
от словото неповторимо
на този наш добър поет.

Поемам път из джунгла тиха
и всеки, който го чете,
прехласва се и се усмихва
с наивността си на дете.

Не го разбирам... И защо ли
не ми допада всеки път
чета ли книжните му коли
на хола в полутъмен кът?

Ами защото всяка строфа,
изчистена от груба реч,
залива ме с вода от кофа
и аз проглеждам надалеч

през джунглите от каламбури,
за да съзра онуй дърво,
което в паметта да тури
на Ботев пачето перо

хайдушкото! Да ме облъхне
на българско вековен дъб
от корените, чак до върха
и да опра на него гръб.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силна творба, в която финала казва всичко!Харесах,Иван, и го оценя-
    вам! Поздрави от мен и хубав ден!
  • Стойностен стих!
  • Харесва ми. Финала ти осмисля цялото стихотворение.
  • Оооо, БРАВО!!!

    "да съзра онуй дърво,
    което в паметта да тури
    на Ботев пачето перо,

    хайдушкото! Да ме облъхне
    на българско вековен дъб
    от корените, чак до върха
    и да опра на него гръб."

    !!!

    Поздравления, Иване!!!
  • Хареса ми!
Предложения
: ??:??