Авторово стихотворение
В изящен стил и пълна рима
разбирам мъдрия подтекст
от словото неповторимо
на този наш добър поет.
Поемам път из джунгла тиха
и всеки, който го чете,
прехласва се и се усмихва
с наивността си на дете.
Не го разбирам... И защо ли
не ми допада всеки път
чета ли книжните му коли
на хола в полутъмен кът?
Ами защото всяка строфа,
изчистена от груба реч,
залива ме с вода от кофа
и аз проглеждам надалеч
през джунглите от каламбури,
за да съзра онуй дърво,
което в паметта да тури
на Ботев пачето перо –
хайдушкото! Да ме облъхне
на българско вековен дъб
от корените, чак до върха
и да опра на него гръб.
© Иван Христов All rights reserved.
