Аз 8
В черупка на орех заспах.
В рапан, в черна мида се сгънах.
Стъкло стана летният смях.
Във сянка самотна се спънах.
Разрових пак лунната жар
с несмели, замръзнали пръсти.
А вятърът - мъдър и стар -
с прощаваща длан ме прекръсти.
Чер кладенец стана деня.
На дъното спрях беззащитна.
Кого, ах, кого да виня,
че нямам крила да политна?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
