Аз 8

Nov 24, 2018, 2:46 PM

Poetry

423 0 0

В черупка на орех заспах.
В рапан, в черна мида се сгънах.
Стъкло стана летният смях.
Във сянка самотна се спънах.
Разрових пак лунната жар
с несмели, замръзнали пръсти.
А вятърът - мъдър и стар -
с прощаваща длан ме прекръсти.
Чер кладенец стана деня.
На дъното спрях беззащитна.
Кого, ах, кого да виня,
че нямам крила да политна?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Аз 8

Want to read more?

Random works