В черупка на орех заспах.
В рапан, в черна мида се сгънах.
Стъкло стана летният смях.
Във сянка самотна се спънах.
Разрових пак лунната жар
с несмели, замръзнали пръсти.
А вятърът - мъдър и стар -
с прощаваща длан ме прекръсти.
Чер кладенец стана деня.
На дъното спрях беззащитна.
Кого, ах, кого да виня,
че нямам крила да политна?
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
