12.09.2011 г., 9:02

Аз боля...като старите грешки

1.8K 0 40

Аз боля, като старите грешки

и те гърбя със всяко сбогуване.

Все разместваш по някоя пешка,

но се свърши с твойто царуване.

 

Аз цедя от небето копнежите

и го стискам здраво за гърлото,

като риба се мяташ във мрежите,

цяла нощ бленувал за съмнало.

 

Аз боля, преболявам понякога

в болестта на твоето вричане,

пресолено е нашето всякога,

прегоряло и трудно обичане.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Милева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...