Аз боля, като старите грешки
и те гърбя със всяко сбогуване.
Все разместваш по някоя пешка,
но се свърши с твойто царуване.
Аз цедя от небето копнежите
и го стискам здраво за гърлото,
като риба се мяташ във мрежите,
цяла нощ бленувал за съмнало.
Аз боля, преболявам понякога
в болестта на твоето вричане,
пресолено е нашето всякога,
прегоряло и трудно обичане.
© Николина Милева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
