Аз боля, като старите грешки
и те гърбя със всяко сбогуване.
Все разместваш по някоя пешка,
но се свърши с твойто царуване.
Аз цедя от небето копнежите
и го стискам здраво за гърлото,
като риба се мяташ във мрежите,
цяла нощ бленувал за съмнало.
Аз боля, преболявам понякога
в болестта на твоето вричане,
пресолено е нашето всякога,
прегоряло и трудно обичане.