17.03.2012 г., 11:03

Аз бях...

602 0 0

                  Аз бях...

 

Аз бях по детски  любопитен...

И търсех всякакви следи.

За новото бях ненаситен…

И туй ми носеше беди...

 

Не съм си казвал, че не мога...

Отправял съм очи  към Бога!

Вървях по правилния път…

Не чаках да ме оценят!...

 

Живях във свой свят в небесата,

недостижим, като звезда...

Но съм събарян и в калта

 и с мъка стигах Светлината!...

 

И тъй - превит от труд на две,

разбрах Съдба как се кове!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...