Аз бях...
Аз бях по детски любопитен...
И търсех всякакви следи.
За новото бях ненаситен…
И туй ми носеше беди...
Не съм си казвал, че не мога...
Отправял съм очи към Бога!
Вървях по правилния път…
Не чаках да ме оценят!...
Живях във свой свят в небесата,
недостижим, като звезда...
Но съм събарян и в калта
и с мъка стигах Светлината!...
И тъй - превит от труд на две,
разбрах Съдба как се кове!
© Христо Славов Всички права запазени