17 мар. 2012 г., 11:03

Аз бях...

605 0 0

                  Аз бях...

 

Аз бях по детски  любопитен...

И търсех всякакви следи.

За новото бях ненаситен…

И туй ми носеше беди...

 

Не съм си казвал, че не мога...

Отправял съм очи  към Бога!

Вървях по правилния път…

Не чаках да ме оценят!...

 

Живях във свой свят в небесата,

недостижим, като звезда...

Но съм събарян и в калта

 и с мъка стигах Светлината!...

 

И тъй - превит от труд на две,

разбрах Съдба как се кове!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...