Аз бях...

                  Аз бях...

Аз бях по детски  любопитен...

И търсех всякакви следи.

За новото бях ненаситен…

И туй ми носеше беди...

Не съм си казвал, че не мога...

Отправял съм очи  към Бога!

Вървях по правилния път…

Не чаках да ме оценят!...

Живях във свой свят в небесата,

недостижим, като звезда...

Но съм събарян и в калта

 и с мъка стигах Светлината!...

И тъй - превит от труд на две,

разбрах Съдба как се кове!