20.09.2009 г., 1:03 ч.

Аз и насекомото в главата ми 

  Поезия
2387 0 22

В главата ми живее насекомо,

което е откъснало краката си.

Не мърда, не жужи. Като след кома

забравило е сякаш за крилата си.

 

И вече не лети, дори не жили.

Очите му са средство за наяждане.

Невроните, остатъчно изгнили,

са нашите вечери от прокажени.

 

И аз, и то вечеряме. На свещи.

А свещите са тъжни и разплакани.

В главата ми, претъпкана със вещи,

отдавна няма място за приятели.

 

Но просто си живеем. Монотонно.

Захвърлили предвзривно световете си.

Безкрили сме. И аз, и насекомото

се учим как да ходим на ръцете си.

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??