Аз и насекомото в главата ми
В главата ми живее насекомо,
което е откъснало краката си.
Не мърда, не жужи. Като след кома
забравило е сякаш за крилата си.
И вече не лети, дори не жили.
Очите му са средство за наяждане.
Невроните, остатъчно изгнили,
са нашите вечери от прокажени.
И аз, и то вечеряме. На свещи.
А свещите са тъжни и разплакани.
В главата ми, претъпкана със вещи,
отдавна няма място за приятели.
Но просто си живеем. Монотонно.
Захвърлили предвзривно световете си.
Безкрили сме. И аз, и насекомото
се учим как да ходим на ръцете си.
© Йоанна Маринова All rights reserved.
