В главата ми живее насекомо,
което е откъснало краката си.
Не мърда, не жужи. Като след кома
забравило е сякаш за крилата си.
И вече не лети, дори не жили.
Очите му са средство за наяждане.
Невроните, остатъчно изгнили,
са нашите вечери от прокажени.
И аз, и то вечеряме. На свещи.
А свещите са тъжни и разплакани.
В главата ми, претъпкана със вещи,
отдавна няма място за приятели. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up