Аз и ти в нощната прохлада,
под лунната завеса обляна в любов.
Пламва пожарът...
от изпепеляваща искра.
Аз и ти под звездите,
хванати ръка за ръка.
Цветна е нощта,
с топлия мирис на цветя.
Аз и ти под лунната соната,
погледите ни влюбено пощуряха.
За онази капчица любов,
дето извира от сърцата.
Красива е тази соната,
с вопъл на сърце...
Пазим я в сърцата,
за да отваря врати за напред.
© Димитрина Владимирова Всички права запазени
Поздравления за стихотворението!